Monday, February 13, 2017

Неизказано

Млечни мъгли,
от Панталеймон неоткрити
пътеки извити,
изтичах за теб.

Всички следи
от протекли капчуци,
по твоите бузи,
изпивах за теб.

И близки-далечни,
пристанища вечни
в скалите напечени,
изчаках за теб.

В анонимни пресечки,
като китайски клечки,
топлината на всички печки
изживях за теб.

И чудя се на глас,
когато бягаш,
или видиш неизгаснал фас,
дали си мислиш пак за нас?

Total Pageviews